Все повече българи искат 3 деца, но много остават бездетни - Общество
Все повече мъже и дами в България считат, че идеалното семейство има три деца, повече от два пъти понижава делът на тези, за които то отглежда едно дете, отмира разбирането, че двойката не би трябвало да има деца. За 10 години първата група се е нараснала от 11.8% на 17.1%, втората е намаляла от 19.8% на 7.9%, а третата се е свила от 3.2% до под 1 на 100: 0.3%, демонстрират данните от извадково проучване, съпътствало националното броене през 2021 година спрямо 2011 година
Новите данни за раждаемостта и репродуктивното държание у нас разгласи през днешния ден Националният статистически институт (НСИ). В изследването са обхванати 4 368 мъже и дами на възраст 15-49 година, които живеят в 7 386 инцидентно определени жилища.
Репродуктивен блян
Репродуктивният блян е субективната визия на хората за това какъв брой деца би трябвало да има фамилията в България. В проучването той е оценен на база отговорите на въпроса Колко деца съгласно Вас би трябвало да има едно семейство в България?.
През последните десетилетия надделяваше желанието за две деца. И през 2021 година е по този начин - този отговор е даден от 63% от мъжете и дамите, само че делът им е доста по-нисък от 2011 година, когато е бил 75.3%. На второ място е групата, посочваща " три деца " със 17.1%, а на трето - " едно дете " - 7.9%. 9.4% не могат да преценяват. Многодетният модел на семейство (четири и повече деца) е приоритет за 2.0%.
Двудетният модел на фамилията е еднообразно желан и от двата пола (по 63.3%). Незначителна е разликата във връзка с идеала за едно дете в фамилията – 7.8% от мъжете и 8.1% от дамите. Жените по-често са на мнение, че фамилията би трябвало да има три деца (18.5%). Сред мъжете по-голям е делът на тези, които не могат да преценяват какъв брой деца би трябвало да има фамилията (10.4%).
Възрастта не оказва значително въздействие. Две деца са идеалът за семейство за 62.1% от младите на възраст 15 – 29 година, за 62.9% от хората на 30 – 44 година и за 64.7% от тези в края на репродуктивната си възраст. Сред младите по-голям е делът на избиращите модела с едно дете (9.1%), а измежду сред надхвърлилите 45 година той е 6.9%. Младите до 29 година по-често дават отговор, че не могат да преценяват (11.2%) спрямо останалите две възрастови групи, за които този дял е надлежно 8.7 и 8.9%.
По-силно изразени са разликите според от степента на обучение, макар че двудетният модел е водещият във всички групи. Докато измежду високообразованите делът му не се разграничава значително от общото за страната, единствено 41.9% от завършилите начално или по-ниско обучение считат, че фамилията би трябвало да има две деца. Сред по-ниско образованите по-големи са дяловете на тези, за които идеалът е многодетно семейство. Значителни са разликите във връзка с отговора „ Четири и повече деца “, който е посочен от 14.3% от лицата с начално или по-ниско обучение и единствено от 1.4% от тези със приблизително и 1.8% от лицата с висше обучение.
Водещият двудетен модел на семейство е блян за 64.3% от самоопределилите се като българи, за 61.7% от представителите на турския етнос и за доста по-малка част от ромите (52.0%). 8.0% от българите считат, че фамилията би трябвало да има едно дете, 8.3% от турците и 8.1% от представителите на други етноси (8.1%). Почти два пъти по-малък е той измежду ромите – 4.8%. Репродуктивните идеали на ромите доста по-често включват три (22.8%) и четири и повече деца (11.2%) спрямо останалите етноси.
Репродуктивните настройки са оценени чрез въпроса „ Колко деца желаете/желаехте да имате през живота си? “. Резултатите демонстрират, че в известна степен настройките на хората повтарят идеала им за семейство. Водещо е желанието за две деца в фамилията (61.9%), следвано от желанието за три деца (14.9%). Еднодетният модел на фамилията е мечтан от 12%, а многодетният, с четири и повече деца - от 2.3%. Все още не знаят какъв брой деца биха желали да имат 7.9% от хората в репродуктивна възраст, а 1.0% са безапелационни, че не желаят деца.
През последните 10 година се следи известно понижение в отговора за предпочитание за две деца (с 4.3 процентни пункта спрямо 2011 г.) главно за сметка на нараствания дял на хората, които не могат да дадат съответен отговор.
Няма основни разлики в репродуктивните настройки по пол. Две деца желаят (или са желаели) 61.6% от мъжете и 62.2% от дамите, а едно – 12.2% от мъжете и 11.7% от дамите. По-голяма е разликата във връзка с желанията за три деца, изразени от 13.8% от мъжете и 16.3% от дамите. Мъжете по-често не могат да отговорят (8.6%), за дамите този дял е 7.0%.
В взаимозависимост от възрастта се следят известни разлики в репродуктивните настройки. Желаещите две деца са минимум измежду най-младите (57.3%), до момента в който измежду останалите две групи този дял е 62.5% за 30 – 44 година и 64.3% измежду хората на 45 и повече години. При 15- до 29-годишните по-нисък е и делът на тези с настройки за едно дете (10.6%). С повишаването на възрастта делът се трансформира на 11.6% в групата 30 – 44 година и 13.5% измежду най-възрастните. Значително по-малка част от младите желаят да имат три деца (12.7%), до момента в който измежду лицата на възраст 30 – 44 година този дял е 16.8%.
Сред младите на възраст до 29 година е максимален делът на тези, които още не са решили какъв брой деца желаят да имат (16.2%). Тези резултати в огромна степен удостоверяват наклонността от последните години на непрестанно отсрочване на планирането и раждането на дете. През 2021 година междинната възраст на дамите при раждане на първо дете е 27.5 години.
Двудетният модел на семейство е желан от всички оценени групи, само че измежду високообразованите делът му е непосредствен до общото за страната (61.9%), а измежду тези с начално или по-ниско обучение единствено 42.5% желаят или са желали да имат две деца.
Сред нискообразованите са по-големита дялове на искащите многодетно семейство. Отговорът „ Четири и повече деца “, който е посочен от 16.9% от интервюираните с начално или по-ниско обучение, единствено от 1.6% от тези със приблизително и 2.0% с висше обучение. Следва да се означи и високият дял на лицата с висше обучение, които биха желали да имат три деца (18.4%).
Разпределението съгласно репродуктивните настройки и самоопределението им по етнос е сходно на техните идеали. Желание за две деца показват 62.1% от българите, повече от две трети от определилите се като турци (67.5%) и по-малко от половината роми (48.8%). Сред другите етноси този дял е 57.1%.
Значителни са разликите по етнос при предпочитание за едно дете. Докато при българите такова показват 12.7%, а при ромите - 4.6% от лицата. Многодетният модел на фамилията е най-предпочитан от ромите, 24.2% от които желаят три, а 14.0% - четири и повече деца.
Реалната картина
Идеалите и желанията са едно, действителността - друго, удостоверява и Национален статистически институт. Двудетният модел може да е идеалът за 63.3% от хората на възраст, в която могат да имат деца, само че единствено към половината от тях фактически имат две деца (32.7%). Семейство с три деца е идеалът за 17.1%, само че единствено 4.3% имат три деца. Едно дете е идеалният брой за едвам 7.9% от дамите на възраст 15 – 49 година и мъжете на възраст 15 – 59 година, само че 28.4% имат едно дете.
Национален статистически институт са анализирали трите индикатора при хората над 45 година с презумпцията, че при тях процесът на възпроизводство е завършил. Основните изводи са:
- извънредно висок дял на хората без деца (17.8%) спрямо тези, които имат този блян (0.1%) или избират този модел на семейство (1.4%);
- доста по-голям дял на останалите с едно дете (31.9%) спрямо идеала за еднодетно семейство (6.9%) и искащите едно дете (13.5%);
- идеалът (64.7%) и желанието (64.3%) за две деца в фамилията в действителност не се осъществят. Две деца имат 44.4% от лицата над 45-годишна възраст;
- три деца е блян за 17.1%, репродуктивни планове за 13.9%, само че в действителност е осъществен от доста по-малък дял от лицата в края на репродуктивния им интервал, единствено 4.7%.
Нереализираните репродуктивни стремежи на лицата слагат въпроса за аргументите това да се случи. Данните демонстрират, че водеща в структурата на аргументите за отвращение да имат (още едно) дете е неналичието на сътрудник (15.5%). По-често тя е посочвана от мъже (18.4%), в сравнение с от дами (11.1%). На второ място са финансите (14.8%), надлежно за 14.3% от мъжете и 15.7% от дамите. За 13.6% от мъжете и 16.4% от дамите мечтаният брой деца е доближат. Здравословни проблеми (лични или на партньора) е причина да нямат (още едно) дете за 4.4% от лицата в репродуктивна възраст.
Сред младите (15 – 29 г.) главните аргументи да нямат деца са неналичието на сътрудник (26.7%), „ не съм приключил образованието си “ (18.6%) и „ не се усещам подготвен да стана (отново) родител “ (10.4%). Тези резултати още веднъж удостоверяват заключението за отсрочване във времето на репродуктивните планове.
Сред 30–44-годишните главната причина, с цел да нямат (още едно) дете, е финансовата (17.8%), а след нея е „ Достигнали сме стремежи брой деца “ (17.3%). 14.4% дават отговор, че нямат сътрудник.
За хората над 45 година главните аргументи са напредналата възраст (25.9%), доближат мечтан брой деца (19.0%) и финансови аргументи (14.0%).
Решението човек да стане родител е избор вследствие на комплициран развой на мотивация, който може да бъде повлиян от голям брой фактори. В по-голяма степен обаче той зависи от персоналните настройки и стремежи, взаимоотношението с близки, родственици, другари и сътрудници. В по-малка степен въздействие оказва и публичната среда и държавните политики за поощряване на раждаемостта. Значението на тези фактори във връзка с решението да имат (още едно) дете също е изследвано в границите на наблюдението.
Резултатите от проучването демонстрират, че най-често въздействие за вземането на решение да имат (още едно) дете оказват финансовото положение (14.7%), съществуването на подобаващ сътрудник (14.4%) и подобаващи жилищни условия (14.1%). Възможността да се споделят отговорностите с колегата в грижата за семейството би оказала влияние върху избора на 13.7% от лицата, а съчетаването на фамилните и професионалните отговорности – на 12.2%. Непоколебими в избора си са 5.3%.
В по-малка степен, само че въпреки всичко оказват въздействие ограниченията и държавните политики, предприемани с оглед повишение на раждаемостта в страната. Най-често хората дават отговор, че биха трансформирали своето решение, в случай че се усъвършенства качеството на здравните услуги и достъпът до тях за децата и техните родители (12.0%). Увеличаването на средствата за обществено подкрепяне би оказало въздействие върху избора на 11.6% от лицата, а обезпеченият достъп до детски ясли, градини и предучилищни форми на образование – на 11.0%.
Изследвайки репродуктивното държание на мъжете и дамите в България, не би трябвало да се ограничаваме единствено до въпросите, свързани с раждането на (още едно) дете. Важни са и взаимоотношенията сред мъжете и дамите по отношение на развъждането на децата. Ето за какво в актуалното проучване е включен модул от въпроси, които разрешават разбор на главните аспекти от ежедневните грижи и действия, свързани с развъждането на деца на възраст до 14 години.
Резултатите демонстрират, че по-често майката е ангажирана с ежедневните действия и грижи за детето (хранене, къпане, приспиване), грижи, когато е болно, или оказва помощ на детето за образователни действия. В по-голяма степен споделени с бащата са игрите и разходките, както и задължението да се подкрепя (води, прибира, занимава допълнително) детето при осъществяването на извънучебни действия (спорт, език, изкуство и други).
Новите данни за раждаемостта и репродуктивното държание у нас разгласи през днешния ден Националният статистически институт (НСИ). В изследването са обхванати 4 368 мъже и дами на възраст 15-49 година, които живеят в 7 386 инцидентно определени жилища.
Репродуктивен блян
Репродуктивният блян е субективната визия на хората за това какъв брой деца би трябвало да има фамилията в България. В проучването той е оценен на база отговорите на въпроса Колко деца съгласно Вас би трябвало да има едно семейство в България?.
През последните десетилетия надделяваше желанието за две деца. И през 2021 година е по този начин - този отговор е даден от 63% от мъжете и дамите, само че делът им е доста по-нисък от 2011 година, когато е бил 75.3%. На второ място е групата, посочваща " три деца " със 17.1%, а на трето - " едно дете " - 7.9%. 9.4% не могат да преценяват. Многодетният модел на семейство (четири и повече деца) е приоритет за 2.0%.
Двудетният модел на фамилията е еднообразно желан и от двата пола (по 63.3%). Незначителна е разликата във връзка с идеала за едно дете в фамилията – 7.8% от мъжете и 8.1% от дамите. Жените по-често са на мнение, че фамилията би трябвало да има три деца (18.5%). Сред мъжете по-голям е делът на тези, които не могат да преценяват какъв брой деца би трябвало да има фамилията (10.4%).
Възрастта не оказва значително въздействие. Две деца са идеалът за семейство за 62.1% от младите на възраст 15 – 29 година, за 62.9% от хората на 30 – 44 година и за 64.7% от тези в края на репродуктивната си възраст. Сред младите по-голям е делът на избиращите модела с едно дете (9.1%), а измежду сред надхвърлилите 45 година той е 6.9%. Младите до 29 година по-често дават отговор, че не могат да преценяват (11.2%) спрямо останалите две възрастови групи, за които този дял е надлежно 8.7 и 8.9%.
По-силно изразени са разликите според от степента на обучение, макар че двудетният модел е водещият във всички групи. Докато измежду високообразованите делът му не се разграничава значително от общото за страната, единствено 41.9% от завършилите начално или по-ниско обучение считат, че фамилията би трябвало да има две деца. Сред по-ниско образованите по-големи са дяловете на тези, за които идеалът е многодетно семейство. Значителни са разликите във връзка с отговора „ Четири и повече деца “, който е посочен от 14.3% от лицата с начално или по-ниско обучение и единствено от 1.4% от тези със приблизително и 1.8% от лицата с висше обучение.
Водещият двудетен модел на семейство е блян за 64.3% от самоопределилите се като българи, за 61.7% от представителите на турския етнос и за доста по-малка част от ромите (52.0%). 8.0% от българите считат, че фамилията би трябвало да има едно дете, 8.3% от турците и 8.1% от представителите на други етноси (8.1%). Почти два пъти по-малък е той измежду ромите – 4.8%. Репродуктивните идеали на ромите доста по-често включват три (22.8%) и четири и повече деца (11.2%) спрямо останалите етноси.
Репродуктивните настройки са оценени чрез въпроса „ Колко деца желаете/желаехте да имате през живота си? “. Резултатите демонстрират, че в известна степен настройките на хората повтарят идеала им за семейство. Водещо е желанието за две деца в фамилията (61.9%), следвано от желанието за три деца (14.9%). Еднодетният модел на фамилията е мечтан от 12%, а многодетният, с четири и повече деца - от 2.3%. Все още не знаят какъв брой деца биха желали да имат 7.9% от хората в репродуктивна възраст, а 1.0% са безапелационни, че не желаят деца.
През последните 10 година се следи известно понижение в отговора за предпочитание за две деца (с 4.3 процентни пункта спрямо 2011 г.) главно за сметка на нараствания дял на хората, които не могат да дадат съответен отговор.
Няма основни разлики в репродуктивните настройки по пол. Две деца желаят (или са желаели) 61.6% от мъжете и 62.2% от дамите, а едно – 12.2% от мъжете и 11.7% от дамите. По-голяма е разликата във връзка с желанията за три деца, изразени от 13.8% от мъжете и 16.3% от дамите. Мъжете по-често не могат да отговорят (8.6%), за дамите този дял е 7.0%.
В взаимозависимост от възрастта се следят известни разлики в репродуктивните настройки. Желаещите две деца са минимум измежду най-младите (57.3%), до момента в който измежду останалите две групи този дял е 62.5% за 30 – 44 година и 64.3% измежду хората на 45 и повече години. При 15- до 29-годишните по-нисък е и делът на тези с настройки за едно дете (10.6%). С повишаването на възрастта делът се трансформира на 11.6% в групата 30 – 44 година и 13.5% измежду най-възрастните. Значително по-малка част от младите желаят да имат три деца (12.7%), до момента в който измежду лицата на възраст 30 – 44 година този дял е 16.8%.
Сред младите на възраст до 29 година е максимален делът на тези, които още не са решили какъв брой деца желаят да имат (16.2%). Тези резултати в огромна степен удостоверяват наклонността от последните години на непрестанно отсрочване на планирането и раждането на дете. През 2021 година междинната възраст на дамите при раждане на първо дете е 27.5 години.
Двудетният модел на семейство е желан от всички оценени групи, само че измежду високообразованите делът му е непосредствен до общото за страната (61.9%), а измежду тези с начално или по-ниско обучение единствено 42.5% желаят или са желали да имат две деца.
Сред нискообразованите са по-големита дялове на искащите многодетно семейство. Отговорът „ Четири и повече деца “, който е посочен от 16.9% от интервюираните с начално или по-ниско обучение, единствено от 1.6% от тези със приблизително и 2.0% с висше обучение. Следва да се означи и високият дял на лицата с висше обучение, които биха желали да имат три деца (18.4%).
Разпределението съгласно репродуктивните настройки и самоопределението им по етнос е сходно на техните идеали. Желание за две деца показват 62.1% от българите, повече от две трети от определилите се като турци (67.5%) и по-малко от половината роми (48.8%). Сред другите етноси този дял е 57.1%.
Значителни са разликите по етнос при предпочитание за едно дете. Докато при българите такова показват 12.7%, а при ромите - 4.6% от лицата. Многодетният модел на фамилията е най-предпочитан от ромите, 24.2% от които желаят три, а 14.0% - четири и повече деца.
Реалната картина
Идеалите и желанията са едно, действителността - друго, удостоверява и Национален статистически институт. Двудетният модел може да е идеалът за 63.3% от хората на възраст, в която могат да имат деца, само че единствено към половината от тях фактически имат две деца (32.7%). Семейство с три деца е идеалът за 17.1%, само че единствено 4.3% имат три деца. Едно дете е идеалният брой за едвам 7.9% от дамите на възраст 15 – 49 година и мъжете на възраст 15 – 59 година, само че 28.4% имат едно дете.
Национален статистически институт са анализирали трите индикатора при хората над 45 година с презумпцията, че при тях процесът на възпроизводство е завършил. Основните изводи са:
- извънредно висок дял на хората без деца (17.8%) спрямо тези, които имат този блян (0.1%) или избират този модел на семейство (1.4%);
- доста по-голям дял на останалите с едно дете (31.9%) спрямо идеала за еднодетно семейство (6.9%) и искащите едно дете (13.5%);
- идеалът (64.7%) и желанието (64.3%) за две деца в фамилията в действителност не се осъществят. Две деца имат 44.4% от лицата над 45-годишна възраст;
- три деца е блян за 17.1%, репродуктивни планове за 13.9%, само че в действителност е осъществен от доста по-малък дял от лицата в края на репродуктивния им интервал, единствено 4.7%.
Нереализираните репродуктивни стремежи на лицата слагат въпроса за аргументите това да се случи. Данните демонстрират, че водеща в структурата на аргументите за отвращение да имат (още едно) дете е неналичието на сътрудник (15.5%). По-често тя е посочвана от мъже (18.4%), в сравнение с от дами (11.1%). На второ място са финансите (14.8%), надлежно за 14.3% от мъжете и 15.7% от дамите. За 13.6% от мъжете и 16.4% от дамите мечтаният брой деца е доближат. Здравословни проблеми (лични или на партньора) е причина да нямат (още едно) дете за 4.4% от лицата в репродуктивна възраст.
Сред младите (15 – 29 г.) главните аргументи да нямат деца са неналичието на сътрудник (26.7%), „ не съм приключил образованието си “ (18.6%) и „ не се усещам подготвен да стана (отново) родител “ (10.4%). Тези резултати още веднъж удостоверяват заключението за отсрочване във времето на репродуктивните планове.
Сред 30–44-годишните главната причина, с цел да нямат (още едно) дете, е финансовата (17.8%), а след нея е „ Достигнали сме стремежи брой деца “ (17.3%). 14.4% дават отговор, че нямат сътрудник.
За хората над 45 година главните аргументи са напредналата възраст (25.9%), доближат мечтан брой деца (19.0%) и финансови аргументи (14.0%).
Решението човек да стане родител е избор вследствие на комплициран развой на мотивация, който може да бъде повлиян от голям брой фактори. В по-голяма степен обаче той зависи от персоналните настройки и стремежи, взаимоотношението с близки, родственици, другари и сътрудници. В по-малка степен въздействие оказва и публичната среда и държавните политики за поощряване на раждаемостта. Значението на тези фактори във връзка с решението да имат (още едно) дете също е изследвано в границите на наблюдението.
Резултатите от проучването демонстрират, че най-често въздействие за вземането на решение да имат (още едно) дете оказват финансовото положение (14.7%), съществуването на подобаващ сътрудник (14.4%) и подобаващи жилищни условия (14.1%). Възможността да се споделят отговорностите с колегата в грижата за семейството би оказала влияние върху избора на 13.7% от лицата, а съчетаването на фамилните и професионалните отговорности – на 12.2%. Непоколебими в избора си са 5.3%.
В по-малка степен, само че въпреки всичко оказват въздействие ограниченията и държавните политики, предприемани с оглед повишение на раждаемостта в страната. Най-често хората дават отговор, че биха трансформирали своето решение, в случай че се усъвършенства качеството на здравните услуги и достъпът до тях за децата и техните родители (12.0%). Увеличаването на средствата за обществено подкрепяне би оказало въздействие върху избора на 11.6% от лицата, а обезпеченият достъп до детски ясли, градини и предучилищни форми на образование – на 11.0%.
Изследвайки репродуктивното държание на мъжете и дамите в България, не би трябвало да се ограничаваме единствено до въпросите, свързани с раждането на (още едно) дете. Важни са и взаимоотношенията сред мъжете и дамите по отношение на развъждането на децата. Ето за какво в актуалното проучване е включен модул от въпроси, които разрешават разбор на главните аспекти от ежедневните грижи и действия, свързани с развъждането на деца на възраст до 14 години.
Резултатите демонстрират, че по-често майката е ангажирана с ежедневните действия и грижи за детето (хранене, къпане, приспиване), грижи, когато е болно, или оказва помощ на детето за образователни действия. В по-голяма степен споделени с бащата са игрите и разходките, както и задължението да се подкрепя (води, прибира, занимава допълнително) детето при осъществяването на извънучебни действия (спорт, език, изкуство и други).
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ